Автор: Боряна Златева 

Диетаноламинът е възможен нарушител на хормоналните функции и за него има данни за канцерогенност. DEA води до изчерпване на запасите на холин, който е необходим за мозъчното развитие на зародиша. Диетаноламинът може да се срещне и като контаминираща съставка в продукти, които съдържат сходни химикали, като кокамид ДЕА.

Диетаноламинът (DEA) е повърхностно активен агент, който се използва в шампоани, лосиони, кремове и други козметични продукти. DEA е широко използван, защото придава богата пяна на шампоаните и кремообразна консистенция на лосионите и кремовете. Използва се също и за коригиране на рН на продуктите, тъй като балансира киселинността на другите съставки. DEA може да бъде открит в хидратиращи и слънцезащитни продукти, а кокамид DEA и лаурамид DEA се срещат в сапуни, почистващи козметични продукти и шампоани.

DEA и неговите съединения предизвикват леко до умерено дразнене на кожата и очите. Лабораторни опити показват, че излагането на високи дози от тези химични съединения предизвиква рак на черния дроб и предракови изменения на кожата и щитовидната жлеза. В Европейския Съюз диетаноламинът е класифициран като вреден въз основа на риска от сериозни увреждания при продължително излагане.

Съединенията, съдържащи DEA, могат да взаимодействат с нитритите в козметичните продукти и да образуват нитрозамини, като нитрозодиетаноламин (NDEA), които са класифицирани от Международната Агенция за Изследване на Рака (IARC) като човешки карциногени. NDEA се абсорбира много лесно от кожата и се свързва с повишен риск от рак на стомаха, хранопровода, черния дроб и пикочния мехур. Нитритите се добавят към някои продукти заради антикорозивните им свойства или присъстват като контаминиращи съставки. Разпадането на някои химикали, използвани като консерванти в козметичните продукти, също може да доведе до отделяне на нитрити, когато продуктът е изложен на въздействието на въздуха.

Агенцията за Защита на Околната Среда на Дания класифицира кокамид DEA като опасен за околната среда поради острата му токсичност за водните организми и потенциала за бионатрупване.


Европейската Директива за Козметичните Продукти ограничава концентрацията и употребата на кокамид DEA и лаурамид DEA в козметичните продукти, и определя максималната допустима концентрация на нитрозамин в продукти, които съдържат тези съединения.
Следните козметични съставки е възможно да са контаминирани с NDEA:
-          Cocamide DEA или Cocamide Diethanolamine
-          DEA Lauryl Sulfate или Diethanolamine Lauryl Sulfate
-          Lauramide DEA или Lauramide Diethanolamine
-          Linoleamide DEA или Linoleamide Diethanolamine
-          Oleamide DEA или Oleamide Diethanolamine

MEA (monoethanolamide) и TEA (triethanolamine) са сходни съединения. Подобно на диетаноламинът (DEA) те също могат да взаимодействат с други химикали в козметичните продукти и да образуват канцерогенните нитрозамини.
По възможност избягвайте употребата на продукти, съдържащи тези съставки. Когато това не е възможно, можете да вземете следните мерки, за да намалите риска:
o   Изплаквайте добре кожата/косата след употреба на продуктите.
o   Използвайте по-хладка вода – това може да намали количеството NDEA, което се абсорбира през кожата.
Изтеглете си безплатно джобен наръчник на вредните съставки в козметиката: ТУК 

Ако сте харесали тази публикация, я споделете с приятелите си.

Бяхме ли ти полезни? Абонирай се за още тук.

* задължителни полета

Прочети още →
Материалът е предоставен от Армина

Болестта, по същина, е резултат на конфликта между Душа и Ум и никога не може да бъде изкоренена, освен чрез духовно и умствено равновесие.”

Д-р Едуард Бах

Трудно може да се говори за този целителен метод, без да се спомене изключителната личност на откривателя й – д-р Едуард Бах, неговата философия и разбирания за болестта и лечението, както и пътя му до откриване на 38-те лечебни растения, предназначени да изкоренят причината за всяко заболяване – негативните емоции и душевния дисбаланс.

Роден на 24 септември 1886 г. в Мослей, близо до Бирмингам, Англия, Едуард Бах завършва медицина към Университетската болница в Лондон. Работи като хирург, бактериолог, патолог и допринася много за традиционната медицина и хомеопатията. Въпреки признанието и постиженията му в тези области, това, което изпълвало изцяло неговия живот, било желанието му да открие истинско лечение, което да замести сложните научни методи, недоказали пълна сигурност в изцеляването на всяка болест.

Бах вярвал, че личността на пациента е много по-важна от тялото при лекуване, както и това, че прилагането и действието на истинското лекарство трябва да е нежно, безболезнено и милостиво към пациента, тъй като болестта вече е причинила достататъчно мъка и болка. В повечето случаи ортодоксалната медицина само облекчавала симптомите, но не това било истинско лечение според неговите разбирания.

Докато работи като асистент в отделението по бактериология и имунология на Университетската болница (1915-1919 г.), Бах прави проучвания над известни чревни бацили, на които до тогава не са обръщали голямо внимание, но същите се оказали причина за появяването на някои хронични заболявания. Той създава ваксини с тези продукти от болестта и получените резултати надминали очакванията му при лечение на много заболявания. Бах открил също, че повторението на дозата трябва да се прави не на определени интервали, а когато благотворното повлияване от предната доза премине.

По време на тези си изследвания, през 1917 г. Едуард Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. След операцията, докторите му дали не повече от три месеца живот – твърде малко за да довърши работата си, която считал, че едва сега започва. В много лошо физическо състояние той се завръща в лабораторията, работи денонощно, губейки всякаква представа за времето. Отредените му три месеца живот изтекли бързо и той осъзнал, че здравето му е много по-добро, отколкото когато и да е било /Бах е имал лошо здраве още от най-ранна възраст/. Вече знаел, че една велика любов, една определена цел в живота е решаващият фактор за човешкото щастие и здраве.

В периода 1919–1922 г. Бах работи като патолог и бактериолог в Лондонската хомеопатична болница. Там той се запознава с идеите на Самуел Ханеман (основателя на хомеопатията) и остава поразен от голямото сходство на собствените си изводи и откритията на този мъж, направени преди толкова много години без помощта на модерна апаратура. Ханеман също като него вярвал, че трябва да се лекува пациентът, а не болестта – неговият характер, темперамент, емоционалност, състояние на ума.

Бах определя типовете индивидуалности на пациентите, с които свързва седемте основни бактерийни групи над които работил. Създадените от него седем ваксини приемани през устата, сега познати като Бахови нозоди, били посрещнати с голям възторг от хомеопати и традиционно практикуващи медици в цял свят, които го нарекли “вторият Ханеман”.

От този момент изследванията на Бах продължили в насока търсене на по-чисти лекове в природата, които да не са продукт от болестта. Открил някои растения, които по действие наподобявали групите бактерии, но нещо липсвало за да се получат същите резултати – липсвала полярността. Нужна била обратна на болестта полярност, за да подействат. Във връзка с това Бах дава и следната дефиниция за болестта: “Науката клони да покаже, че животът е хармония – състояние да бъдеш в тон, в унисон – и че болестта е дисонанс или състояние, когато една частица от цялото не трепти в хармония”.

На един банкет през 1928 г. той получил нужното озарение, даващо отговор на въпросите му за причината на болестта и въздействието и върху ума и тялото. Той групирал присъстващите гости в зависимост от начина им на движение, поведение, хранене и т.н. на няколко основни групи, които били повече от седемте бактериални, а знаел че има и още. Тази разширена теория за групите, вече не можела добре да се покрие от устните ваксини. Бах, също осъзнал, че заболяванията, от които страдат индивидите от една група не си приличат, а просто последните реагират по един и същ начин на всички видове болести.

Всичко което открил до момента, било само първата стъпка към създаването на медицината, към която се стремял. Съзнаването на това, било един мощен импулс за доктора, да се откаже от досегашната си практика в Лондон. Точно в момент, когато получил пълно признание и популярност сред медицинските среди, Бах се посвещава изцяло на работата си по откриване на типовете личности и подходящите растителни лекове за тях.

Много растения, разбира се, притежават медицински свойства и те отдавна се използват в билковата медицина, но Бах вярвал, че истински лекуващите растения, трябва да съдържат много по-голяма сила. Надарен с изключителна сензитивност и интуиция, той знаел, че ще намери подходящите лекове сред простите диви цветя на полето, както и това, че животът на растението е съсредоточен, там където е и неговото потенциално семе – в цвета.

Така, скитайки из горите и полята, през 1931 г. Бах открил вече дванадесет лека, предназначени да излекуват 12 основни негативни състояния като: страх, ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, самота, умствено съмоизмъчване и нахалство. По това време публикува и книгата си “Дванадесетте лечителя и други лекове”.

Междувременно проблемът с поляризацията отпаднал, тъй като в една ранна утрин, наблюдавайки капка роса, Бах усетил, че тя е силно активна и съдържа свойствата на растението, изтеглени чрез топлината на слънцето. Така открил слънчевия метод за приготвяне на есенциите.

В периода 1930 – 1936 г. Бах предписва на пациентите си само растителните лекове и практиката му дала убеждението за ефикасността им. Много болестни симптоми, неповлиявани до тогава от класическата медицина, били трайно отстранявани, освен че се позитивирала личността на пациентите, които познали щастието и желанието за живот. Терапията била нежна, безболезнена, достъпна за всеки, и без опасност от нежелани реакции и странични ефекти. Не били необходими медицински познания, за да бъдат предписвани лековете.

Всички свои открития, той периодично предоставял на обществеността чрез списанието “Хомеопатичен свят”. Разбира се, революционността на идеите и методите му на работа, с помощта на “неквалифицирани помощници”, се посрещнали много остро от  представителите на традиционната медицина. Бах многократно получава предупреждения от Главния медицински съвет, че ще бъде отписан от Медицинския регистър. В същото време стотици отзиви на негови последователи от цял свят потвърждавали, чрез своята практика, целебността на новата медицинска система.

Воден от своята интуиция и всепoглъщаща любов към природата и всички живи същества, преминавайки през страдания и саможертва, през септември 1936 г. Бах поднася в ръцете на човечеството своята завършена лечебна система. Два месеца след откриване и на последното от общо 38-те лечебни растения, той починал в съня си.

В днешно време, практикуващи цветолечители по цял свят използват и продължават да изследват многостранното действие на цветните лекове. Последните са напълно приложими в домашна обстановка от всеки. Това е “излекувай сам себе си” метод и намира място, както в изцеляването на остри, така и на хронични заболявания, чрез бързо подобряване на душевното равновесие. В помощ са и на много психотерапевти, хомеопати, астролози и всички, които в своята работата се сблъскват с проблемите на хората.

Лековете действат на вибрационно ниво и се приемат най-често във формата на капки. Докато в основата на хомеопатията е концепцията “подобното се лекува с подобно”, при цветолечението се лекува с противоположното. От както са открити, близо 70 години вече, не е наблюдаван страничен ефект или вреда от действието на цветните лекове, няма пристрастяване. Съчетават се безпроблемно и подпомагат други методи на традиционно и нетрадиционно лечение. Пият се спокойно от хора на всякаква възраст, дори от кърмачета.
При терапията могат да се дават един от всички лекове или комбинация от няколко (максимум седем), в зависимост от менталното състояние на индивида.

Растенията, използвани за създаването на продуктите от серията с цветни есенции на д-р Бах на Fitne, са отгледани в сърцето на градчето Auvergne, Франция. Растенията са отгледани според принципите на контролирано органично земеделие и внимателно преминали ръчна обработка. Продуктите за спешни случаи на д-р Бах достигат до Вас благодарение на десетилетия опит и познания в областта и са разработени според оригиналните методи на д-р Бах. Според него, есенцията на всяко растение се извлича с помощта на слънчева светлина и чиста вода и се консервира с коняк.
Продуктите от серията помагат при остри стресови ситуации, например преди изпит, при сценична треска или посещение при зъболекар. Удобни опаковки, които лесно се побират в дамската чанта или жабката на колата, за да бъдат винаги под ръка.
Всяка от есенциите има различно действие и приложение. Скалната роза (rock rose) се използва при страх и превъзбуденост. Есенциите от растението циганче (impatiens) действат добре при стресови и напрегнати ситуации. Клематис (clematis) повишава вниманието и концентрацията. Есенциите от джанка (cherry plum) помага за справяне с трудни ситуации и вземане на тежки решения. Витлеемска звезда (star of bethlehem) действа добре при уплаха и страх. 
                                                                                        
Гергана Ангелова и Fitne

Използвана литература:
“Медицинските открития на д-р Едуард Бах” – Нора Уиикс
“Дванадесетте лечители и други лекарства” – д-р Едуард Бах

Ако сте харесали тази публикация, я споделете с приятелите си.

Бяхме ли ти полезни? Абонирай се за още тук.

* задължителни полета

Прочети още →
Автор: Руслана Тончева

По време на бременност е добре да избягвате козметични продукти, които съдържат опасни за развитието на плода съставки и които могат да доведат дори до спонтанен аборт. Ето кои са те:

Ретиноиди
Използват се в козметиката за почистване на запушванията на порите на мастните жлези, които причиняват акне и псориазис. Смята се, че ретиноидите могат да противодействат на слънчево изгаряне, намаляват бръчките, лекуват и в някои случаи предотвратяват някои видове рак. При бременност са забранени, защото могат да доведат до спонтанен аборт и увреждания на бебето, ако се приемат през устата. Според някои изследвания нанасянето им върху кожата не води до същите последици, но не рискувайте. Можете да заместите ретиноидите като съставка с клиндамицин, метронидазол, еритромицин, бензолов пероксид, алфа хидрокси киселини и азелаинова киселина.

Фталати
Има ги сред съставките на лакове за нокти, червила, продукти против стареене, парфюми. Създават консистенция и блясък в козметичните продукти, помагат на парфюмите да ухаят по-дълго и да се абсорбират по-добре от кожата и на лака да не изсъхва. Според учените може да доведат до проблеми в репродукцията, особено при момчетата. Освен като четете внимателно етикетите, можете да се опитате да ги избегнете като купувате продукти „без аромат“.

Парабени

Наричат се още содов метилпарабен, метилпарабен, етилпарабен, пропилпарабен, бутилпарабен. Използват се като консерванти, които предотвратяват развитието на бактерии в лосионите, шампоаните, продуктите против стареене, кремовете против слънчево изгаряне, тоници и гримове. Смята се, че парабените нарушават хормоналния баланс. Метилпарабените са забранени в някои страни от Европейския съюз.

Изкуствени аромати

Намират се във всичко от овлажняващ лосион за тяло, парфюми и червила до кремове за тен и дезодоранти. Обикновено се използват, за да замаскират неприятната миризма на химикалите, които са сред съставките на продукта или за да го направят по-атрактивен. Ароматите в някои козметични средства са фирмена тайна и за това може да съдържат нещо, което да представлява риск за вас и плода.

Толуен

Нарича се още метилбензен и се използва в продуктите за нокти. Представлява промишлен разтворител, който позволява на лака да се размаже плавно и да се залепи за нокътя. Съществува висок риск от отравяне и проблеми в развитието и репродукцията при вдишване. При излагане на големи количества толуен се увреждат мозъка и клетките.

Формалдехид

Има го в продуктите за коса и за подсилване на ноктите. Формалдехидът е консервант и дезинфектант. Доказана е връзката му с рака и репродуктивните проблеми. Забранен е в Япония и Канада.

Фенилендиамин
Използва се за боядисване на косата. Това е химикалът, заради който може би сте чували съвета да не се боядисвате, докато сте бременна. В големи количества той също води до проблеми в развитието, репродукцията, канцерогенен е и е невротоксичен.

Оксибензон

Съставка в кремовете против слънчево изгаряне, тъй като абсорбира ултравиолетовата светлина. Рисковете за здравето от оксибензона не са толкова големи, колкото от ретиноидите, но все пак има опасност от хормонален дисбаланс и проблеми в развитието.

Освен тези химикали избягвайте още оловен ацетат, метилизотиазолинон и селен.

Източник: az-jenata.bg

Ако сте харесали тази публикация, я споделете с приятелите си.

Бяхме ли ти полезни? Абонирай се за още тук.

* задължителни полета

Прочети още →