Автор: Боряна Златева

Катранът е известен карциноген, но често се среща като активна съставка в шампоани против пърхот и противосърбежни кремове. Някои опити с животни показват канцерогенност на оцветителите на базата на катран (като FD&C Blue 1, използван в някои пасти за зъби, и FD&C Green 3, използван в някои води за уста) при подкожно инжектиране.

Катранът е гъсто течно или полутвърдо вещество, което се извлича от битумни въглища. Катранът се среща в лепила и инсектициди, и присъства като активна съставка в някои медицински продукти без рецепта, като медицински сапуни и шампоани за третиране на въшки, пърхот и себореен дерматит, както и в продукти за лечение на екзема и псориазис. Оцветителите на базата на въглищен катран (произведени от хидрокарбони или деривати на катрана) се използват за оцветяване на козметични продукти, пасти за зъби и бои за коса. Въглищният катран съдържа много компоненти, включително анилин, бензол, нафтален, ксилол, хинолин и фенол.
Според оценката на Агенцията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) катранът, като активна съставка в тези продукти, е безопасен и ефективен при концентрация до 5% в готовия продукт. Но в оценката си на безвредността на катрана агенцията отбелязва, че непрекъснатото излагане на концентриран разтвор в индустриална среда (за периоди от 20 до 25 години) се свързва с повишен риск от рак на кожата.
Въглищният катран е класифициран като известен човешки карциноген, на базата на данни от различни изследователски групи, в това число Националната Програма по Токсикология на САЩ, Агенцията за Защита на Околната Среда на САЩ и Международната Агенция за Изследване на Рака. При проучвания с животни описаните реакции включват кожни раздразнения, ракови тумори и ДНК увреждане.
Катранът прави кожата по-чувствителна към слънчевата светлина и може да повиши риска от слънчеви изгаряния. Продължителната употреба на продукти, съдържащи катран, не се препоръчва без консултация с лекар. Освен че може да предизвика алергични и фототоксични реакции, катранът замърсява и въздуха.
Изкуствените оцветители се използват, за да придадат на пастата за зъби атрактивни червени, сини или зелени райета. Повечето хора обаче нямат представа, че тези оцветители са създадени на базата на пертолни продукти и въглищен катран. През годините някои бяха поставени под наблюдение поради възможните им карциногенни и мутагенни ефекти. По тази причина в индустрията ги наричат „катранени оцветители”
Някои изследвания сочат, че оцветителите в храните могат да предизвикат проблеми с поведението и способността за учене, както и със здравето. Те са и възможни причинители на тежки алергични реакции, пристъпи на астма, главоболия, гадене, отпадналост, нервност, понижена способност за концентрация и рак.
Дори да не поглъщате пастата за зъби, пак сте подложени на риск. Оцветителите се абсорбират за секудни от кожата на устните и лигавицата на устната кухина. Според Лекарския Справочник (САЩ) при лигавицата на устата има около 90% ефективност на абсорбцията. Предвид това, че човек си мие зъбите два или 3 пъти на ден, карциногените много бързо достигат до кръвта, мозъка и клетките.
При възможност избягвайте употребата на козметика, съдържаща изкуствени оцветители, а продукти с катран използвайте само при медицинска необходимост и след консултация с лекар.
Изтеглете си безплатно джобен наръчник на вредните съставки в козметиката: ТУК
Източници:
http://www.nichetopics.info/dangerous-ingredients-in-toothpaste.html


Ако сте харесали тази публикация, я споделете с приятелите си.

Бяхме ли ти полезни? Абонирай се за още тук.

* задължителни полета

Прочети още →
Автор: Боряна Златева

Красотата е видима на повърхността, но за да я постигнем използваме продукти съдържащи химикали, които проникват по-дълбоко. „Кожата в дълбочина”, изследване на Environmental Working Group, посочва, че обикновеният човек използва близо 10 продукта за лична хигиена, съдържащи средно 126 химически съединения, всеки ден. Токсичността на много от тези съставки не е проучена в детайли.
В поредица от постове ще ви запознаем подробно с химическите съединения, които се срещат най-често в козметиката и продуктите за лична хигиена и които е най-добре да избягвате. Еднократното излагане на действието им вероятно няма да ви навреди, но продължителното ежедневно прилагане може да има вредни въздействия. Когато пазарувате, отделете малко време да прочетете какво пише на етикетите.  
Опасните дванайсет част І – Антибактериални агенти

Значителен брой данни сочат, че употребата на антибактериален сапун в едно нормално домакинство е ненужна и може по-скоро да навреди на човешкото здраве и околната среда, отколкото да им помогне.
Прекалената употреба на антибактериални агенти може да доведе до резистентност и да намали ефективността им срещу болестотворни бактерии като E. coli и Salmonella enterica.
През 2000 г. Американската Медицинска Асоциация (АМА) препоръча на Агенцията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) да мониторира и дори да регулира употребата на антимикробни средства в домакинствата, тъй като няма данни те да са полезни, а по-скоро допринасят за проблема като създават резистентност на бактериите към антибиотици.
През 2005 г. панел от експерти към Агенцията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) отчита, че антибактериалните сапуни не са се доказали като по-ефективни в предотвратяването на инфекции сред населението от обикновения сапун.
Особено внимание се обръща на продуктите с антибактериално действие, които съдържат антибактериални химични съединения като триклозана. Проблемът е, че те убиват не само болестотворните бактерии, срещу които са насочени, но и други чувствителни бактерии. Когато в екосистемата са унищожени всички чувствителни бактерии, резистентните се размножават необезпокоявани и започват да доминират средата, което води до създаването на резистентни „супермикроби”.
Триклозанът е регистриран като пестицид от Агенцията за Защита на Околната Среда на САЩ още през 1969 г. Този химически агент често се включва в състава на различни продукти, за да забави или предотврати развитието на бактерии и гъбички. Триклозанът се открива в пасти за зъби, кремове против акне, дезодоранти, лосиони и 75% от течните сапуни и 30% от твърдите сапуни. Той присъства и в състава на най-разнообразни продукти за масова употреба, като играчки, дъски за рязане, дръжки на четки за зъби, дрехи за спорт.
Триклозанът се отделя в майчинотомляко, може да наруши някои ендокринни функции (напр. на щитовидната жлеза), а едно изследване показва, че нарушава действието на тестостерона на клетъчно ниво. Освен че носи риск за създаване на микробна резистентност към антибиотиците, това химично съединение е и токсично за околната среда (морската флора и фауна).
По време на международна конференция по инфекциозните заболявания в Атланта, Джорджия през 2000 г., микробиологът д-р Стюарт Леви от Университета Тъфтс казва, че употребата на силни антибактериални агенти е необходима само, когато някой в дома е сериозно болен или с понижен имунитет. Традиционните почистващи средства, като сапун, топла вода, алкохол, белина, в повечето случаи са напълно достатъчни.
Всъщност употребата на антибактериални почистващи средства вероятно уврежда имунната система на детето ви, вместо да го пази от болести. Д-р Леви, който е дългогодишен активен сътрудник на Сдружението за Предпазлива Употреба на Антибиотиците (APUA), споделя, че според едно италианско проучване досегът с бактерии е необходим за развитие на имунната система в ранна детска възраст. Бебето трябва да има досег с микроби през първата си година, за да развие антителата, които ще са му необходими за борба с инфекциите по късно в живота.
Прекалената употреба на антибактериални агенти създава и проблеми за околната среда, които на свой ред могат да доведат до здравословни проблеми. Изследване на Питър Вайксланд и негови колеги от Политехническия Институт и Държавния Университет на Вирджиния установява, че антимикробният агент триклозан, който присъства в състава на препарати за миене на чинии, реагира с хлорираната вода, като произвежда неприемливо високи нива хлороформ, който е възможен човешки карциноген. Изследването също сочи, че реакцията на триклозана с хлора може да произведе хлорирани диоксини в присъствието на слънчева светлина.
От април 2010 Агенцията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) започна подробен преглед на безвредността на триклозана. Някои страни, сред които Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и Великобритания, вече забраниха употребата на триклозан, а в Канада и ЕС употребата му подлежи на все повече ограничения.
Подобно на Леви и други изследователи препоръчват употребата на антибактериални почистващи продукти да се ограничи до болнични заведения, хосписи и старчески домове. Представители на индустрията твърдят, че продуктите им са безвредни и че хората би трябвало да могат да почистят домовете си толкова ефективно, колкото се почиства една болница. За съжаление обаче, за да имат ефект, триклозанът и другите антибактериални химически съединения трябва да се оставят да действат около 2 минути преди отмиване, а повечето хора нямат това търпение и най-често отмиват почистващото средство дълго преди това. Обикновеният сапун също ефективно премахва бактериите – те се прилепят към мастните киселини в сапуна, които се капсулират в капките вода и се отмиват.
Един важен факт, който не се споменава от производителите на скъпи антибактериални средства при маркетинга на продуктите им, е че повечето разпространени заболявания се причиняват от вируси, а антибактериалните продукти нямат никакъв ефект върху тях.
Ако миете ръцете си, къпете детето си и чистите дома си с обикновен сапун, топла вода и традиционни почистващи средства, ще предотвратите инфекциите също толкова ефективно, без да увредите естествения си имунитет.
Изтеглете си безплатно джобен наръчник на вредните съставки в козметиката: ТУК
Източници:
Ако сте харесали тази публикация, я споделете с приятелите си.

Бяхме ли ти полезни? Абонирай се за още тук.

* задължителни полета

Прочети още →